Направо към съдържанието

Пол Констан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пол Констан
Paule Constant
Пол Констан, 2012 г.
Пол Констан, 2012 г.
Родена25 януари 1944 г. (80 г.)
Професияписател
Националност Франция
Активен период1980 -
Жанрдрама, трилър
НаградиОфицер на Ордена на Почетния легион Голям офицер на Ордена за заслуги към Франция Рицар на ордена за културни заслуги, Княжество Монако
Голямата награда за роман на Френската академия (1989)
Гонкур“ (1998)
СъпругОгюст Бургеад (1968 – )
Деца2
Уебсайтwww.pauleconstant.com
Пол Констан в Общомедия

Пол Констан (на френски: Paule Constant) е френска литературна критичка и писателка на произведения в жанра социална драма и трилър.[1][2][3][4]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Пол Констан е родена на 25 януари 1944 г. в Ган, Пирене Атлантик, Франция, в семейството на Ив Констан и Жана Таузин.[1] Отраства в различни страни като дъщеря на военен лекар. Следва в университета на Бордо.[3]

През 1968 г. се омъжва за Огюст Бургеад, с когото имат син и дъщеря. През 60-те и 70-те години на XX век живее със съпруга си в Субсахарска Африка, където той управлява болници.[2] През 1968 г. започва академична кариера, като в периода 1968 – 1975 г. работи като асистент-преподавател по френска литература в Университет на Абиджан, Абдижан, Кот д'Ивоар. За работата си там получава Ордена на националния педагог на Кот д'Ивоар. През 1974 г. и след това през 1987 г. защитава докторска степен по литература и хуманитарни науки в Университета Париж-IV (Сорбоната). В периода 1975 – 1990 г. е преподавател по френска филология в Университет Екс-Марсилия III, Марсилия, а от 1995 г. е професор в университета. Била е гостуващ лектор в Държавния университет в Уичита. Основателка е на Центъра за писатели от юга „Жан Жионо“ в Екс ан Прованс, с който организира литературни срещи.[3][4]

Заедно с работата си публикува литературни есета и рецензии. В периода 1990 – 1996 г. пише литературната критика (за романи и есета) за Revue des Deux Mondes.[4] Сътрудничи и за телевизионни документални филми в периода 1992 – 2001 г.[2] Първият ѝ роман „Урегано“ е издаден през 1980 г. Той е история за осемгодишната Тифани, която живее в Урегано (измислен град), в черна Африка, в края на колониалната ера, в семейство на френски администратори. Чрез нейната съдба е представена социалната среда, доминирана от проявите на власт и расизъм, липсата на нежност и страх. Романът получава наградата „Валери Ларбо“.[1][3]

В голяма част от произведенията на писателката сюжетите се развиват в Южна Африка – „Урегано“, „Балта“ (1983), „Бял дух“ (1989), „Дъщерята на губернатора“ (1994), „Франция е силна!“ (2013) и „За прилепите, маймуните и хората“ (2016).[4] Романът ѝ „Бял дух“ е история за трима герои в бананова плантация – 20-годишният магазинер Виктор, малката проститутка Лола, която иска да изсветли кожата си, и шимпанзето Алексис, които будят завистта, страстта или омразата на цялото население. Романът получава редица награди, включително Голямата награда на Френската академия за роман.[1][2]

Други приоритетни теми на творбите ѝ са образованието на момичетата и положението на жените. На тях са посветени романите „Частна собственост“ (1981), „Великият Гапал“ (1991) и „Доверие за доверие“ (1998), като и есето „Свят за млади дами“ (1987) получило наградата на Френската академия.[4] Романът ѝ „Доверие за доверие“ е история за четири жени: чернокожа академичка, френска писателка, норвежка актриса и учителка, които се събират в Мидълуей, Канзас, а съжителството им ще извади наяве надеждите и разочарованията им, амбициите и провалите им. За романа Пол Констан е удостоена с най-престижната френска литературна награда „Гонкур“ през 1998 г.[1][2][3]

Романът ѝ „Захар и тайна“от 2003 г. се развива в САЩ и е за жени, изправени пред смъртно наказание. За него получава наградата за правата на човека на Амнести Интернешънъл. Романът ѝ „Звярът в скръбта“ от 2007 г. е трилър, чието действие се развива във Франция в района на Марсилия.[1][2][4]

През 2010 г. Пол Констан е удостоена с отличието Офицер на Ордена на Почетния легион, а през 2015 г. с отличието Голям офицер на Националния орден за заслуги.[3]

В периода 2009 – 2013 г. е член на журито на наградата „Фемина“, като го председателства през 2011 г. На 8 януари 2013 г. единодушно е избрана за член на журито за наградите на Академията „Гонкур“, замествайки починалия през 2012 г. Робер Сабатие.[1][2][5]

Пол Констан живее със семейството си в Екс ан Прованс.[3][4]

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ouregano (1980) – награда „Валери Ларбо“[1][2][3]
  • Propriété privée (1981)
  • Balta (1983)
  • Un monde à l’usage des demoiselles (1987) – голямата награда на Френската академия за есе
  • White Spirit (1989) – голямата награда на Френската академия за роман, награда „Франсоа Мориак“, награда „Лютес“, южна награда „Жан Баумел“
  • Le Grand Ghâpal (1991) – награда „Жаки Букиа“ на град Шамбре ле Тур, награда „Габриел д'Естрес“
  • La Fille du Gobernator (1994)
    Дъщерята на губернатора – откъс, сп. „Панорама“, бр.2 с.136 – 152 (1998), прев. Мария Груева
  • Confidence pour confidence, 1998) – награда „Гонкур“, награда на Френската телевизия за роман
  • Sucre et Secret (2003) – награда за човешки права на Амнести Интернешънъл
  • La Bête à chagrin (2007)
  • C'est fort la France ! (2013)
  • Des chauves-souris, des singes et des hommes (2016)
    За прилепите, маймуните и хората, изд.: „Алтера“, София (2019), прев. Радостин Желев
  • Mes Afriques (2019)
  • La Cécité des rivières (2022)
  • 1998 L'amazone
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Paule Constant в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​